Начало / История

История

ИСТОРИЯТА …

 

Първата специализирана структура по ендокринология в България се обособява през 1951г.- Клиника по ендокринология и болести на обмяната (ІІ-ра вътрешна клиника) към Института за специализация и усъвършанстване на лекарите (ИСУЛ). За ръководител на Клиниката е определен доц. д-р Иван  Георгиев Пенчев, по-късно професор, академик, който е  един от 5-имата  основатели на ИСУЛ. През 1967 г. проф. И. Пенчев е избран за академик и  ръководител на Медико-биологичното отделение към Българската Академия на науките (БАН), чиято база става Клиниката по ендокринология с  разкрити 80 легла и няколко сектора: Ендокринна гинекология (ст.н.с д-р Стоян Докумов), Клинична лаборатория (н.сътр.д-р Мария Ночева), Лаборатория по газово-енергетична и основна обмяна (д-р Върбан Върбанов, по-късно професор), Лаборатория за йоден анализ (н.сътр. химик Миряна Станчева), Лаборатория по хистопатология (д-р Георги Дашев, по-късно професор), Организационно-методичен сектор (д-р Тодор Стайков, по-късно професор). Клиниката е в тясна колаборация с Радиоизотопната лаборатория на ИСУЛ (д-р Канети) и Сектора по ендокринна хирургия към Хирургическата клиника (д-р Страшимир Зографски, по-късно професор). В кратък период са въведени нови методи за диагностика, между които белтъчно-свързан йод в кръвта (БСЙ), радиоизотопни методи за тиреоидна диагностика (Йод-131, каптация и сцинтиграфия), съвременни методи за лечение на захарния диабет, тиреоидните  и други ендокринни заболявания (медикаментозни, радиоизотопни, хирургически)

 

През 1965 год. Клиниката по ендокринология е пребазирана от сградата на ул. Бяло море № 8 в сградата на бившата Еврейска болница на ул. “Дамян Груев” № 6 (тогава ул. Христо Михайлов), като прераства в Катедра по ендокринология и болести на обмяната към ИСУЛ  с ръководител Акад. Иван Пенчев. В катедрата има общо 100 легла и няколко профилирани отделения: Диабетно (проф. Ал. Попов, проф. Д. Андреев) Тиреоидно (проф. Георги Папазов, проф. Върбан Върбанов), Надбъбречно-хипофизарно (проф. Панайот Коларов, проф. Асен Цанев), сектори по Ендокринна хирургия (проф. Страшимир Зографски), Ендокринна гинекология (проф. Стоян Докумов), по Андрология (проф. Панайот Коларов, д-р Дойчин Панайотов, проф. Михаил Протич – тогава главен асистент), Организоционно-методичен сектор (проф. Тодор Стайков) с консултативна поликлиника (д-р Емилия Караджова). Създават се Рентгенов сектор (проф. Любомир Дянков) и 8 специализирани лаборатории: за Газово-енергетична обмяна (проф. Върбан Върбанов), Радиоизотопна лаборатория (доц. Яна Димитрова, доц. Маргарата Разпопова), Стероидна лаборатория (проф. Любен Сираков, доц. Стоян Маровски), Лаборатория за тиреоидни и белтъчни хормони (проф. Стефан Миланов), Лаборатория по патоморфология (Проф. Георги Дашев), Лаборатория по микробиология (доц. Стефан Дицов), по Генетика и имунология (проф. Пенка Генкова), по Експериментална ендокринология с вивариум  (доц. Димитър Страшимиров).

 

Новите структури на Катедрата, модерно оборудвани и с високо квалифициран щат от специалисти по клинична и експериментална ендокринология  дават мощен стимул и възможности  за лечебна дейност и научни разработки.

 

Едни от най-съществените научни постижения са свързани с масово разпространените заболявания на щитовидната жлеза. През 1956г. е създадена „Научна група за проучване на гушавостта”, която организира първите мащабни епидемиологични проучвания за ендемична гуша в България с участие на лекари и специалисти от здравната мрежа в страната. В периода 1953 -1957г. са обхванати над 1 милион ученици  на възраст 7-18г. от 4085 селища в цялата страна. Въз основа на конкретните за всеки район данни е изработена карта за  йодния дефицит и разпространението на гушавостта, в която са очертава облика на ендемията като един от водещите медико-социални проблеми. Академик Иван Пенчев и сътр. изграждат научно обоснована стратегия за масова профилактика на ендемичната гуша чрез йодирана сол и допълнителна профилактика с таблетки съдържащи калиев йодид за учениците и бременните жени в ендемичните райони. Направените предложения са законодателно установени с Постановление на Министерския Съвет от 1958 г., с което за първи път е въведена задължителна йодна профилактика на гушавостта във всички ендемични райни на страната. През следващите години Организационно-методичният отдел на Катедрата провежда системно наблюдение на заболеваемостта от гушавост сред рисковите групи в различни региони.

 

През 1969 г.е създадена „Научна група за изучаване на диабета”, която е на щат към БАН и е базирана към Катедрата на ул. Дамян Груев (бивша Христо Михайлов) № 6.

 

Акад. Иван Пенчев активно стимулира научното развитие на своите сътрудници, създавайки всички необходими условия за развитие на научно-изследователската дейност на Катедрата, както и интеграцията й с водещи чуждестранни центрове и институции. Много сътрудници на Катедрата са изпратени на дългосрочни специализации във водещи чуждестранни университети и научни центрове: проф. Г. Папазов в Рим, лроф. В.Върбанов в Харвард, САЩ, проф. Л.Сираков във Вашингтон, проф. Ст. Миланов в Париж, проф. С.Зографски в Париж), проф. И.Мендизов в Париж. В резултат на това  за относително кратък  период са въведени нови методи за диагностика и лечение на ендокринните заболявания в България. В областта на тиреоидологията това са хормоналната и функционалната диагностика, хистоморфологичните особености на щитовидната жлеза при доброкачествени и злокачествени тумори. Съществен обект на проучвания са нарушенията на хипофизо-надбъбречната и гонадна секреция, калциево-фосфорната обмяна, автоимуните и генетични нарушения при различни ендокринни заболявания. Разработените нови лечебно-диагностични методи се въвеждат и в другите университетски центрове на страната.

 

За първи път в света се установяват анти-инсулинови антитела при захарен  диабет  тип 1, което е върхово постижение доказващо автоимунната същност на този тип диабет (докладвано на международен Симпозиум в БАН, 1969г.).

 

Следдипломното образование и специализацията на лекарите е един от основните приоритети на Катедрата от самото й основаване като база на ИСУЛ. Провеждат се основни и тематични курсове, индивидуално обучение и специализации на лекари от цялата страна. За относително кратък период са дипломирани голям брой специалисти по ендокринология, като се разкриват над 150 ендокринологични кабинети и отделения към окръжните и големите градски болници в цялата страна.

 

След създаване на Медицинска академия през 1972г., се формира Научен институт по ендокринология, геронтология и гериатрия – НИЕГГ с Катедра по ендокринология и Отдел по геронтология и гериатрия (последният е наследник на Научния институт по геронтология и гериатрия, чийто основател е чл. кор. проф. д-р Драгомир Матеев). Първи Директор на НИЕГГ е проф. Панайот Коларов, следван от проф. Ема Бозаджиева (1976-1985) и  проф. Драгомир Коев (1985 – 2002).  Ръководител на отдела по геронтология и гериатрия е проф. д-р Георги Стойнев.

 

НИЕГГ се състои от три обособени клиники по ендокринология, отдел по геронтология и гериатрия и голям брой лабораторни звена. В периода 1976-1985 г. директор на НИЕГГ е Проф. Е. Бозаджиева, която оставя  ярка следа  с дейността си като клиницист, учен и забележителна личност, отдадена на каузата на науката и лекарското призвание. Под нейно ръководство се създават благоприятни условия за реализацията и  разгръщане капацитета на ръководените от нея млади учени – аспиранти и асистенти, които по-късно се утвърждават като авторитети в ендокринологията. Нейната научна визия и усилия полагат основите на съвременната диагностика и лечение на хипофизните и надбъбречни заболявания. Още с докторската си дисертация (1968 г), проучваща клиниката и патогенезата  на хипертонията при болестта на Иценко-Кушинг и надбъбречните тумори тя отворя поле за ново направление в българската ендокринология, това на ендокринните хипертонии, които понастоящем са обект на оригинални и иновативни  проучвания в клиничния център по ендокринология. Голяма е заслугата на проф. Бозаджиева за разширяване на базата на Института чрез присъединяване на сградата  на ул. Дамян Груев 8а, което позволява увеличаване на легловия фонд до 136 легла, включително създаване  на Клиника по ендокринна хирургия с 36 легла и на Център за хемодиализа на диабетно болни.

 

В структурата на Отдела по геронтология и гериатрия, завеждан от Проф. Стойнев, влизат 3 секции: Метаболизъм и стареене (проф. Стоян Визев), Медико-социални проблеми на стареенето (проф. Любомир Томов) и  Гериатрия (доц. Георги Ангаров) и Геронто-психиатрия (доц. Игнат Петров).

 

Общият щатен състав на НИЕГГ се увеличава до 305 души, заедно с  администрацията и техническите служби. Броят на лекарите и специалистите в различни направления достига 96, от които 22 са хабилитирани (професори, доценти и страши научни сътрудници) и 57 – нехабилитирани преподаватели (асистенти и научни сътрудници). Със заповед на ВАК е създаден Научно-учебен съвет (НУС) към НИЕГГ, в който влизат всички хабилитирани и част от нехабилитираните преподаватели. НУС обявява и провежда конкурси за избори на хабилитирани и нехабилитирани преподаватели, защита на дисертации и присъждане на научни степени, като ръководи цялостната научно-преподавателска дейност на Института под председателството на Директора на НИЕГГ.

 

През посочения период Диабетна клиника се оглавява последователно от проф. Димитър Андреев и проф. Драгомир Коев, Тиреоидна клиника – от проф. Георги Папазов и проф. Боян Лозанов, Хипофизо-надбъбречна клиника – от проф. Ема Бозаджиева и доц. Мария Андреева, Клиника по ендокринна хирургия – от проф. Страшимир Зографски, проф. Симеонов и проф. Иван Мендизов, Отделение по ендокринна гинекология – от проф. Стоян Докумов и доц. Атанас Щерев. Ръководител на Рентгеновия сектор е проф. Любомир Дянков, а на Сектора за сърдечно-съдова функционална диагностика – доц. Лило Пампулов. Ръководители на лабораторните звена са: Клинична лаборатория – доц. Мария Ночева, проф. Връбка Орбецова, проф. Павлина Ангелова, Радиоизотопна лаборатория – доц. Маргарита Разпопова, доц. Георги Бърлиев, Лаборатория по патоморфология – проф. Георги Дашев, доц. Георги Чавраков, Лаборатория по медицинска генетика и имунология – проф. Пенка Генкова, доц. Илиана Атанасова, Лаборатория за хормонален анализ – проф. Георги Кирилов, Пептидна лаборатория – доц. Никола Търколев, доц. Юлияна Попова, Доц. Евгения Иванова, Експериментална лаборатория – доц. Димитър Страшимиров, проф. Лиляна Сомова. Консултативната поликлиника с няколко специализирани кабинети се оглавява през този период от д-р Емилия Караджова, а по-късно от проф. В. Върбанов. Ръководители на организационно-методична секция са проф. Тодор Стайков, доц. Костадин Полонов, д-р Нато Василевски.

 

Още през първото десетилетие след създаването на Катедрата по инициатива и с активното участие на акад. Иван Пенчев и сътрудниците му се изгражда широка мрежа от специализирани отделения и ендокринологични кабинети в страната, създават се необходимите кадри и взаимовръзки.  Научният институт по ендокринология, геронтология и гериатрия осъществява функциите на Национален център по ендокринология,  координиращ методичния контрол на здравната мрежа и провеждането на целенасочена здравна политика по отношение най-разпространените и социално-значими ендокринно-обменни заболявания. Същото се отнася за лекарствената политика и за провеждане на системни епидемиологични проучвания по основни направления в активна колаборация с Министерството на Народното Здраве (МНЗ).

 

Едни от най-съществените активности са проучванията върху йодния статус и гушавостта, проведени през периода 1986–1991г., при които са обхванати над 9000 жители в Пиринския и Родопския ендемични райони. Същите стават основата за разработване на нова национална програма за превенция на йод-дефицитните заболявания у нас, която е съобразена с новите изисквания на международните оранизации (СЗО, ICCIDD).

 

В сферата на клиничната ендокринология се въвеждат редица нови, съвременни методи за диагностика и лечение на най-важните ендокринно-обменни заболявания, каквито са: тиреоидните тумори (ехография, тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза и патоморфология на тиреоидните тумори, инвазивно-хирургически методи при тиреоидни и надбъбречни заболявания); хормонално-активните хипофизни тумори (компютърна томография, трансназална аденомектомия и др.); съвременни методи за хормонална и имунологичната диагностика на автоимунните ендокринни заболявания, както и методи за лечението им (тиреоидит на Хашимото, ТАО, захарен диабет тип 1); патофизиология и лечение на ендокринните хипертонии; изследвания върху динамиката на инсулиновата секреция при диабетици (изкуствен панкреас, „биостатор”); комплексно лечение на съдовите усложнения на диабета (диабетната гангрена), диабетната нефропатия; нарушения на калциево-фосфорния метаболизъм и минералния костен обмен; характеристика и нови методи за лечение на синдрома на поликистозните яйчници и на тестикуларните ендокринни нарушения, свързани със стерилитет при жената и мъжа.

 

Научните разработки и постижения в областта на геронтологията и гериатрията са свързани главно с епидемиологията и особеностите на най-често срещаните заболявания в напреднала и старческа възраст – сърдечно-съдовата патология, заболяванията на нервната система и сетивните органи, злокачествените тумори, болестите на дихателния апарат. Разкрити са някои фундаментални закономерности в процесите на стареене, тяхната причинна обусловеност и възможности за противодействие. Приносен характер имат широкомащабните лонгитудинални проучвания върху основните рискови фактори на атеросклерозата – нарушенията в липидната обмяна, артериалната хипертония, намалената имунобиологична реактивност, затлъстяването, биосоциалните фактори (двигателен режим, интелектуален труд и др.). Това се отнася и за дългогодишните проучвания върху психичното здраве и настъпващите с възрастта промени във висшата нервна дейност, инволутивните психози, функциите на слуховия и зрителния апарат, антропометричните и физиометричните показатели. С важна практическа значимост са данните от социологичните изследвания върху статуса на старите хора в семейството и обществото, тяхното социално осигуряване, остатъчната трудоспособност и възможностите за рехабилитация на възрастни лица от различни социални групи, върху дълголетието и факторите, които го обуславят. Рисковите фактори за преждевременно стареене (биологични, социални, екологични) са обект на интензивни проучвания и международно сътрудничество с научни институти в Рим, Париж, Женева, Киев, Будапеща, Берлин и др.

 

През същия период са защитени успешно голям брой дисертации, научни публикации по различни проблеми в български и международни периодични издания; изнесени са доклади на  научни форуми у нас и в чужбина, признати са няколко рационализации и изобретения с важно-научно-практическо значение.         През 1992 г., след закриване на Медицинска Академия, НИЕГГ се преобразува с постановление на Министерски съвет в Държавна университетска болница по ендокринология и геронтология (ДУБЕГ) с Клиничен център по ендокринология и геронтология (КЦЕГ). През 2001г. болницата се регистрира като търговско дружество под името “Специализирана болница за активно лечение по ендокринология, нефрология и геронтология “Акад. Иван Пенчев” ЕАД (СБАЛЕНГ – ЕАД). През м. януари 2006 г. е извършена пререгистрация на болницата, която по-точно отразява нейната специфика – “Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология “Акад. Иван Пенчев”- ЕАД (УСБАЛЕ – ЕАД)

 

През следващите години се утвърждават следните клиники и лаборатории: Клиника по диабетология (проф. Д. Коев, доц. Недялка Овчарова, проф. Цветалина Танкова), Клиника по тиреоидология и минерален костен обмен (проф. Боян Лозанов, проф. Анна-Мария Борисова, проф. Русанка Ковачева), Клиника по хипоталамо-хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания (доц. Мария Андреева, проф. Сабина Захариева, проф. Филип Куманов, доц Атанаска Еленкова), Клиника по ендокринна хирургия (проф. Иван Мендизов, доц. Таньо Сечанов, д-р Калин Видинов), Консултативна поликлиника (проф. Тодор Стайков, д-р Станислав Хубавешки, доц. Анелия Томова), Център за хемодиализно лечение на диабетно болни (д-р Кирил Тодоров, доц. Ненчо Ненчев), Клинична лаборатория (проф. Павлина Ангелова, д-р Савелия Минкова, д-р Лилия Ташкова), Радиоимунологична лаборатория (проф. Георги Кирилов), Лаборатория по имунология и цитогенетика (доц. Илиана Атанасова), Лаборатория по патоморфология и цитология (проф. Георги Дашев, Доц. Радина Иванова), Рентгеново отделение (проф. Любомир Дянков, д-р Огнян Стоянов) и Радиоизотопна лаборатория (доц. Георги Бърлиев, доц. Маргарита Радева).

 

През 1991 г. Министерството на здравеопазването приема разработена от сътрудниците на центъра Национална програма за ликвидиране на гушавостта и йод-дефицитните заболявания като социално значим проблем до 2000 година, която е включена в общоевропейските програми на СЗО. В сътрудничество с международните организации (ICCIDD, UNICEF) се разработва и приема с Постановление на МС (1994) нова Програма за „универсална йодизация” със строга система за мониторинг и лабораторен контрол, осъществявана под контрол на Експертен съвет към Министерството на здравеопазването. Изпълнението на програмата има като резултат ликвидиране на йодния дефицит и ЙДЗ като социално-значим проблем на територията на цялата страна към 2002 г. Основна заслуга за постигнатите резултати по това направление имат проф. Боян Лозанов и сътрудниците на КЦЕГ, които са инициатори на програмата, изпълнявана в колаборация с Референтната лаборатория за контрол на йодурията към Националния център по хигиена (Национален център  за промоция на здравето към МЗ). За първи път у нас са извършени и спонсорирани от МОН епидемиологични проучвания върху селеновия дефицит и неговата роля в тиреоидната патология.

 

Под ръководството на проф. Коев са разработени и внедрени в клиничната практика единни критерии за ранна диагностика на захарен диабет и алгоритми за лечение на  заболяването и неговите остри (диабетна кетоацидоза, хипогликемия) и хронични усложнения (диабетна нефропатия, невропатия,  ретинопатия, макроангиопатия); въведени са интензифицирани схеми на инсулиново лечение при пациенти със захарен диабет, както и комбинирана терапия с инсулин и перорални антидиабетни препарати. През периода 1997-2000 г. е реализирана българо-датска програма за обучение на пациенти със захарен диабет в България, в рамките на която са разкрити 56 центъра за обучение в големите градове на страната, като водеща роля играе екип от Клиниката по диабетология с ръководител проф. Коев. Клиниката по диабетология има оригинални приноси за ранната диагностика, епидемиологията и патофизиологията на захарния диабет, в т.ч. за изясняване на патогенетичните механизми на нарушената въглехидратна и мастна обмяна, на динамиката на инсулиновата и соматотропната секреция при различни форми на диабет, както и на инсулиновата резистентност. Принос в съвременните схващания за патогенезата на захарния диабет са изследванията върху инсулинова чувствителност с изкуствен ендокринен панкреас (Биостатор)  (проф. А-М. Борисова), инсулинови рецептори (проф. Танкова), антиостровни и анти-инсулинови антитела (доц. Атанасова).

 

Доц. Мария Андреева, ръководител на Клиниката по хипоталамо-хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания (1984-2000 г.) изгражда архив на болните с хипофизни и надбъбречни заболявания, обхващащ период от над 50 г. Този богат архив става основа за създаването на регистър на хипофизните и надбъбречните тумори. Това дава възможност на редица докторанти в следващите години да използват в дисертациите си фрагменти от този материал. През 90-те години е извършено най-широкомащабното (с обхващане на 6500 деца и младежи) изследване на физическото и половото развитие под ръководството на проф. Филип Куманов

 

Още от основаването си, катедрата към ИСУЛ и впоследствие самостоятелният клиничен център, организира и провежда следдипломна специализация и усъвършенстване на лекарите по ендокринология от цялата страна. Създава се българска ендокринологична школа (“школата на Пенчев”), която намира признание и извън границите на страната. В продължение на 40 години катедрата по ендокринология създава стотици специалисти. Така в годините КЦЕГ се утвърждава не само като университетско звено в структурата на Медицинския университет – София, но като гръбнак на българската ендокринология, място, където се извършва лечебно-диагностична, преподавателска и научна дейност на световно ниво. За това свидетелстват редицата международни признания. Преподавателската дейност със специализиращи лекари и студенти е на изключително високо ниво. Проф. Бояан Лозанов, ръководител на КЦЕГ организира Първият международен курс по тиреоидология за  специалисти и лекари от Централна и Източна Европа, състоял се под егидата и с участието на водещи учени от Европейската Тиреоидна Асоциация начело с президента на ЕТА (Пловдив, 2002). Проф. Коев организира курс за следдипломно обучение на лекари с подкрепата на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) и с участието на водещи експерти в областта на захарния диабет във Варна през 1999г.         Осъществява се активна издателска дейност на катедрата, която от нейното създаване до края на 2002 г. включва 35 учебници и монографии, между които основни ръководства като „Клинична ендокринология“ (акад. И. Пенчев и кол.,1968), „Клинична ендокринология“ (Е. Бозаджиева и кол.,1977), „Клинична ендокринология“ (Д. Коев и кол., 1991), „Диагностка на ендокринните заболявания“ (Д. Коев и кол.,1993), „Ендокринология“ в  обем 1100 страници, (Б. Лозанов и кол., 2000) и 16 сборника по основни проблеми на ендокринно-обменните заболявания. Издадените на чужди езици монографии по ендокринология като „Патоморфология“ (на немски език) и „Ендокринна хирургия“ (на руски език) намират признание и висока оценка в Германия, Русия и други страни. В областта на геронтологията и гериатрията са издадени 1 учебник („Геронтология и гериатрия“), 16 монографии и 5 научни сборника. От 1980г. се издава реферативен бюлетин по ендокринология (6 книжки годишно), от 1990г. годишен сборник на центъра „Проблеми на ендокринологията и геронтологията“, и от 1996г. – списание „Ендокринология“ (4 книжки годишно).

 

Извънаудиторна работа със студентите се провежда системно от 1974-1975 г., когато е създаден първият студентски Кръжок по ендокринология, спечелил няколко престижни награди. От 1993г. се организират и факултативни курсове за студенти и стажант лекари по актуални проблеми на ендокринологията и геронтологията. На студентската научна сесия през 2002 г. е присъдена награда на студентска разработка, извършена в центъра. През 2002 г. е спечелен грант към фонд „Млади учени с участието на студенти“.

 

През 1987г. – 1988г. в НИЕГГ е проектирана, разработена и внедрена първата в България автоматизирана система за управление (АСУ) на болнично заведение, базирана на локална мрежа от микрокомпютри и файл-сървър технология. Системата е създадена от младежки програмен колектив с ръководители Димитър Чаръкчиев и Атанас Голев и е регистрирана в Националния програмен и проектен фонд (НПФФ) под номер 1.В034.00590-01. От 1999г. е създадена и успешно функционира първата в България междуболнична мрежа (градски тип). В това направление са реализирани   няколко международни проекта с участие на КЦЕГ – Европейски проект за телемедицина “GALENOS” (Generic Advanced Low-cost trans-European Network over Satellite – TEN 45592 (FS),  Българо-белгийски-руски проект  “Проучване управлението на здравните грижи: сравнителен анализ между белгийски, български и руски болници” SSTC  IN/BU002, Българо-американски проект “Транс-културални изследвания: Тежки хипогликемии”  NIH/Fogarty Grant TW00758. През 2002г. е проведена телеконференция, посветена на Световния ден на диабета, като за първи път в България е осъществен видеоканал по сателитна антена между София, Париж, Дакар и Бейрут. През 2004 г. е проведена 4 часова телеконференция с обсъждане на клинични случаи (болни със синдром на Кушинг) с Университетската болница „Нотр Дам“ (Hôpital Notre-Dame) при Университета на Монреал.

 

 

НАСТОЯЩЕТО….

 

През 2009 г. Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология “Акад. Иван Пенчев” и Клиничният център по ендокринология и геронтология са пребазирани в сградата на „Майчин дом” на ул. “Здраве” 2 и получават възможност да извършват своята дейност при най-добри условия, прилагайки най-съвременни технологии в диагностично-лечебния процес, учебно-преподавателската и научно-изследователската работа. Осигурени са учебни зали във всяка клиника и една обща зала, модерно обзаведени, с мултимедийно оборудване и достъп до интернет.

 

В различните клинични и параклинични звена на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” се извършва многопрофилна лечебна и диагностична дейност, хирургични интервенции и амбулаторна консултативно-лечебна помощ на пациенти с ендокринни заболявания от цялата страна. Лечебната дейност винаги е била много интензивна. Годишно в КЦЕГ се хоспитализират около 5500 пациенти с ендокринни заболявания. И тази дейност е до голяма степен подчинена на преподаването и обучението на студенти, стажанти, специализиращи лекари, докторанти, както и на научно-изследователската дейност. Ежеседмично се провежда обсъждане на клинични случаи от различните клиники с участието на целия състав на КЦЕГ, което е открито за посещение от студенти, стажанти, специализанти и специалисти от София и страната.

 

В УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” съчетанието на клинична, лабораторно-диагностична, научно-изследователска и преподавателска дейност дава възможност за комплексно лечение и наблюдение на пациенти с ендокринни заболявания. Понастоящем научно-изследователската работа включва фундаментални и научно-приложни разработки по всички основни направления на клиничната ендокринология.

 

Понастоящем академичният състав на КЦЕГ включва 4 професори (проф. Сабина Захариева, проф. Цветалина Танкова, проф. Русанка Ковачева, проф. Димитър Чаръкчиев), 2 доценти (поц. Радина Иванова, доц. Атанаска Еленкова), 11 главни асистенти (д-р Александър Шинков, д-р Владимир Василев, д-р Грета Грозева, д-р Йоанна Матрозова, д-р Калин Виденов, д-р Мария Бояджиева, д-р Невена Чакърова, д-р Петя Каменова, д-р Ралица Робева, д-р Румяна Димова, д-р Силвия Въндева), 3 асистенти (д-р Емил Начев, д-р Ралица Иванова, д-р Ивайла Узунова), 7 редовни и задочни докторанти (д-р Ани Тодорова, д-р Анелия Нанкова, д-р Мария Стойнова, д-р Гергана Димитрова, д-р Ина Димитрова, д-р Мина Сердарова, д-р Росен Русев).

 

 

Под ръководството на Проф. Сабина Захариева се утвърждава направлението ендокринни хипертонии като се въвеждат нови диагностични методи (24-часово холтер мониториране на кръвното налягане, измерване на централно кръвно налягане). Задълбочават се изследванията – ролята на простагландините, каликреин-кининовата система, съдовия ендотелен растежен фактор и други хуморални фактори в патогенезата на хипертонията при синдрома на Cushing и първичния алдостеронизъм. В областта на хипофизната патология се въвеждат в клиничната практика тестовете с рилизинг хормона на адренокортикотропния хормон и рилизинг хормона на растежния хормон.  На основата на систематизирания от доц. Мария Андреева архив на болните с хипофизни и надбъбречни заболявания се създава електронна база данни (регистър) на хипофизните и надбъбречните тумори. Провеждат се редица ретроспективни и пропспeктивни проучвания върху хипофизните и надбъбречните тумори, финансирани с научни проекти на Медицински университет София и Фонд научни изследвания на Министерството на науката и образованието. Утвърждава се широко международно сътрудничество с водещи центрове по хипофизни и надбъбречни заболявания в Европа и САЩ. Българският екип има основен принос в изграждането на европейските мрежи за диагноза и лечение на синдрома на Кушинг (проекти ERCUSIN, MISSION), акромегалия и гигантизъм (проект LAS), редки причини за хипопитуитаризъм и инсипиден диабет (проект HEROS) и агресивни хипофизни тумори (проект AMORE). Пациентите с феохромоцитом са включени в регистъра на Европейската мрежа за изучаване на надбъбречните тумори (ENS@T). Българският екип участва активно в проектите на франкофонската общност (проект Рила и проект на AUPELF UREF) върху честотата на първичния алдостеронизъм и ектопични рецептори при синдрома на Cushing. Всички докторанти и млади асистенти, работещи в областта на хипофизната и надбъбречна патология са изпращани на специализация във водещи центрове в Европа по проблемите на хипофизните и надбъбречните заболявания и на ендокринните хипертонии. Под ръководството на проф. Захариева са защитени успешно 8 докторски дисертации. Трима от докторантите са разработили част от дисертациите си във водещи центрове в Париж, Франция и Неапол, Италия.

 

През 2016 г. Университетската болница по ендокринология (клиника по хипоталамо-хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания) става база на Експертен център по редки ендокринни болести с ръководител проф. Сабина Захариева в сътрудничество с екипи от Университетската болница по педиатрия и МБАЛ „Св. Иван Рилски”. Центърът е сертифициран от Министерството на Здравеопазването и същата 2016 г. е приет в Европейската мрежа за редки ендокринни болести.

 

Под ръководството на проф. Филип Куманов се осъществяват редица научни проекти в областта на гонадните заболявания – синдром на поликистозните яйчници, дисфункция на яйчниците и тестисите, ендокринно обусловен стерилитет, интерсексуални състояния, нарушения в пубертетното развитие, преждевременна овариална недостатъчност, ранна менопауза. На базата на мащабни трансверзални и лонгитудинални проучвания върху половото развитие на български момчета, са изработени собствени норми за растеж и полово развитие. Резултатите са публикувани в монографията „Ендокринология на мъжката репродуктивна система”. Изготвена е и цялостна англоезична монография върху проблемите на пубертета под редакцията на проф. Куманов, с участието на едни от най-изтъкнатите специалисти в тази област, публикувана от издателство Springer под заглавие : „Puberty – Physiology and Abnormalities”. По проблемите на гонадната патология са осъществени международни контакти с водещи екипи в Европа и САЩ, като са реализирани редица публикации в престижни списания с висок импакт фактор. Екипът, специализиран в областта на гонадните заболявания, е участвал в Европейски инициативи, свързани с хипогонадотропния хипогонадизъм и нарушенията на половото развитие (COST Action BM1105, DSDnet).

 

Под ръководството на проф. Анна-Мария Борисова (Председател на Българското дружество по ендокринология), са извършени за първи път у нас представителни епидемиологични проучвания – първото прeз 2006 г. и второто през 2012 г. върху болестността и епидемиологичната характеристика на захарния диабет, тиреоидните заболявания, дефицита на витамин „Д” и костно-метаболитните заболявания (постменопаузална и старческа остеопороза). Клиниката по тиреоидни и костни метаболитни заболявания е основен участник и изпълнител на Национална програма за борба с остеопорозата под егидата на Министерство на здравеопазването (оценка на разпространението на заболяването в страната; фармакоикономическа оценка на остеопорозата; препоръки за размер на реимбурсация на лечението според оценката на групите болни по възраст и тежест на заболяването).

 

Под ръководството и с прякото участие на проф. Р. Ковачева са въведени и утвърдени в клиничната практика важни диагностични методи в областта на тиреоидните и паратиреоидните заболявания, като ехографската диагноза и диференциална диагноза на възлите на щитовидната и паращитовидните жлези и на лимфните възли в шийната област. След специализация на д-р Ковачева в Париж е въведена тънкоиглената биопсия без аспирация под ехографски контрол с цитологично изследване, което коренно промени диагностичния алгоритъм при тези заболявания, както и терапевтичния подход.  В областта на лечението на възлите на щитовидната жлеза проф. Ковачева въвежда склерозирането с абсолютен алкохол на кистични и смесени възли като алтернатива на хирургичното лечение.

 

Колективът на проф. Ковачева участва активно в разработването на нов алгоритъм за проследяване на пациентите с тиреоиден карцином, включващ ехографско изследване на шийна област, тънкоиглена пункционна биопсия на ехографски суспектни лимфни възли и изследване на тиреоглобулин в смив от пунктат, както и приложение на рекомбинантен човешки тиреостимулиращ хормон (rhTSH) вместо спиране на супресивната терапия с левотироксин като подготовка за изследване на тиреоглобулин и целотелесна сцинтиграфия. В случаите на единични метастатични лимфни възли се въвежда извършването на склерозиране с абсолютен алкохол, което е ефективна алтернатива на оперативното им отстраняване.

 

През 1993 г. проф. Ковачева прилага за първи път склерозиране с абсолютен алкохол на хиперплазирали паращитовидни жлези при вторичен хиперпаратиреоидизъм при пациенти на хрониодиализно лечение, което ефективно допринася за контрола на метаболитните нарушения при тези болни. Методът се прилага рутинно и при аденоми и кисти на паращитовидните жлези.

 

През последните 9 години, проф. Ковачева и нейният колектив, в сътрудничество с френската компания Тераклион, въведе и усъвършенства провеждането на термоаблация с фокусиран ултразвук (HIFU) на доброкачествени възли на щитовидната жлеза, аденоми на паращитовидни жлези и фиброаденоми на млечната жлеза. Това превърна УСБАЛЕ в специализиран европейски център за приложение на новата технология  и за обучение на специалисти в тази област.

 

По отношение на автоимунните тиреоидни заболявания, под ръководството на проф. Ковачева беше доразвито и осъвременено лечение и проследяването на пациентите с тиреоид-асоциирана офталмопатия, като се въведе схема на лечение, съответстваща на стандартите на Европейската Тиреоидна Асоциация. Млади учени от колектива на проф. Ковачева работят по проблемите на тиреоидна дисфункция и сърдечно-съдов риск; тиреоидна дисфункция и бременност; съвременно лечение на тиреоид-асоциирана офталмопатия; диагноза, лечение, проследяване и качество на живот на пациенти с диференциран тиреоиден карцином; съчетание на автоимунен тиреоидит и първичен хиперпаратиреоидизъм. Като приемственост и продължение  на традициите в дейността на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания, колективът на проф. Ковачева работи активно и по проблемите на първичната и вторична остеопороза, тяхната диагноза, лечение, първична и вторична профилактика.

 

Под ръководството на проф. Ц. Танкова е разработена цялостна стратегия за скрининг и превенция на захарен диабет и е валидиран в България международен въпросник за оценка на риска от развитие на захарен диабет (FINDRISC). Голяма част от научно-изследователската дейност е концентрирана върху предиабетните състояния – оценка на рискови фактори за предиабет и захарен диабет, предиктивни фактори за прогресия от предиабет в захарен диабет, изследвания за наличие на усложнения при предиабетни състояния (диабетна невропатия, автономна дисфункция, микро- и макросъдови усложнения, артериална хипертония), като по тази тема са защитени успешно 3 дисертации с научен ръководител Проф. Танкова. Екипът на Клиниката по диабетология работи по редица национални и международни проекти в областта на превенцията на захарния диабет. Проф. Танкова участва в международен проект (IMAGE) за разработване на Европейски препоръки за превенция на захарен диабет.  Системно се анализира ефекта от провежданото системно структурирано обучение и реобучение на пациенти със захарен диабет върху метаболитния контрол и качеството на живот. Провежда се изследване на автономната нервна система със съвременна апаратура (система ANSAR 3.0, САЩ); определяне на телесен състав с професионален анализатор с интегриран софтуер (InBody 720); неинвазивно измерване на крайни продукти на гликирането с апарат AGE READER; 24-часово холтер мониториране на артериалното налягане; изследване на състоянието на периферните съдове с портативен доплер; индиректна калориметрия. Разработени и въведени в практиката са редица специфични функционални изследвания за уточняване на типа на захарния диабет – венозен глюкозо-толерансен тест за определяне на фазите на инсулинова секреция, антитела срещу антигени на бета-клетките на панкреаса. Утвърдено е международно сътрудничество с водещи центрове в областта на захарния диабет във Великобритания, Швейцария, Германия. Разкрит е кабинет по диабетно стъпало, в който се провежда обучение, комплексно изследване, лечение и проследяване на пациенти с диабетно стъпало, и който е определен от Международната Диабетна Федерация като експертен център за обучение на екипи от страната в тази област.

 

През последните години Клиниката по диабетология се обособи като център за лечение с инсулинови помпи; въведено е и продължително мониториране на нивото на кръвната захар със специални сензори. Провеждат се изследвания за оценка на ефекта на структурирания самоконтрол на кръвната захар върху контрола на захарния диабет и съпътстващите го рискови фактори. Проф. Танкова участва в разработването на Препоръки за самоконтрол на кръвната захар при захарен диабет за Централна и Източна Европа.

 

Значителна част от дейността на Клиниката по диабетология е насочена към бременни жени с диабет – с известен преди бременността диабет или с установен по време на бременността (гестационен) диабет.

 

Проф. д-р  Георги Кирилов  има  безспорен принос в  научно-изследователската дейност на УСБАЛЕ със своя богат експертен  опит в областта на клиничната,  експерименталната ендокринология и хормоналната диагностика на ендокринните заболявания.  Създадената от него профилирана хоромонална  лаборатория допринесе за утвърждаване на съвременните стандарти в диагностиката и терапевтичното проследяване на ендокринните заболявания. Значителна част от научните проекти и докторантури са реализирани благодарение на колаборацията с ръководеното от него звено. Проведени са специализирани хормонални и други изследвания за нуждите на >40 наши и международни научни проекта, на 17 защитени дисертационни труда на редовни и свободни докторанти и са реализирани >250 публикации с  >700 цитирания. Сред уникалните диагностични методи трябва да се отбележат: функционални тестове на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, определяне на активен ренин, на уринни и  плазмени нефрини,  динамични функционални изследвания на растежната ос, определяне на стероидни хормони в слюнка, свободен кортизол в урина, изследване на макропролактин, костни маркери и серумни тиреоидни туморни маркери. Други специализирани лабораторни анализи извършвани с изследователски цели са тези на инхибин Б, анти-Мюлеров хормон, мелатонин, проинсулин, ИРФ-1, адипонектин, грелин,  лептин, хромогранин А, асиметричен диметиларгинин, оментин, васпин, металопротеиназни ензими, остеопонтин, вазопресин, окситоцин, ендорфини и др. Сред основните направления с приносен характер в научно-изследователската дейност на проф. Г. Кирилов се открояват проучванията му върху ролята на ендотелина и хомоцистеина при ендокринопатии с ендотелна дисфункция и повишен сърдечно-съдов риск (захарен диабет, хипо- и хипертиреоидизъм, болест на Кушинг, акромегалия, мъжки хипогонадизъм и др.). През 2011 г за особени приноси при реализацията на преподаването, научно-изследователската и експертна дейност в медико-клинична област проф. Г. Кирилов е удостоен с най-високата  награда на Медицинския университет, София  – „Златна панацея”.

 

Ръководеното от проф. Димитър Чаракчиев отделение по медицинска информатика е база за развитие на клиничната информатика, научните изследвания, преподаването и обучението на студенти и специализанти по медицинска и биомедицинска информатика. През 2009-2011 г. програмното осигуряване на клиничните модули на болничната информационна система е напълно обновено, като в рамките на голям европейски проект (PSIP, ICT FP7grant 216130) e разработена и въведена в експлоатация първата у нас интегрирана съветваща система предупреждаваща за възможни нежелани лекарствени реакции и взаимодействия и повишаваща безопасността на пациентите (https://medicalnet-bg.org/psip/online_demo.php). За първи път у нас се прилага европейския стандарт за обмен на електронни здравни досиета. Проф. Чаръкчиев е контактно лице за България по проект за приложение на иновации в областта на здравните технологии – ITECH , FP7 grant 602667. В рамките на научни проекти – „Разширен регистър на хипофизните тумори в България”, проект № 81/2007 финансиран от Съвета по медицинска наука на МУ – София и “Съвременен  подход за диагностициране и определяне на честотата и генотипно-фенотипните корелации при хипофизните и надбъбречни тумори в България”, финансиран от Фонд научни изследвания е разработена база данни за пациенти с хипофизни и надбъбречни тумори.

 

Дейностите по изграждане на национален регистър на болните от захарен диабет са извършени от работна група определена със заповед на Министъра на здравеопазването Съгласно сключените договори между УСБАЛЕ  и МЗ (№ РД-12-31/24.03.2015 г., №РД-12-226/12.07.2016 г. и №РД-12-17/18.01.2017 г.), УСБАЛЕ поддържа медицински регистри и осъществява дейности по системно събиране, съхранение, анализ, интерпретация и публикуване на данни за лицата с диабет и предразположение към диабет и поддържа база данни на болните от диабет. При изграждането на регистъра се ползват разработените от екип учени от ИИКТ – БАН и УСБАЛЕ технологии за обработка на естествен език, характеризиращи се с много висока точност (над 98%) и покриваемост (над 99% за лабораторните резултати). Разработката на тези технологии е плод на десетгодишен труд в рамките на редица големи национални и международни проекти (PSIP, ЕВТИМА, ACOMIN). Тези технологии дават възможност за динамично обновяване и добавяне на нови показатели в регистъра, без да е необходимо допълнително време и средства за регистрация, тъй като данните се извличат от стандартното описание на клиничния преглед, извършените изследвания и назначеното лечение.

 

Учебната и преподавателска дейност на КЦЕГ се провежда на три нива: студентско обучение – практически упражнения и лекции на студенти по ендокринология, включени в учебната програма по вътрешни болести за ІV и V курс; клиничен стаж по вътрешни болести за стажант лекари VI курс и следдипломно обучение по ендокринология и болести на обмяната – индивидуално обучение, основни и тематични курсове по основни направления в ендокринологията. Лекциите се изнасят от хабилитирани преподаватели в съответната област, както и от нехабилитирани преподаватели с призната специалност по ендокринология и придобили ОНС „доктор”.

 

В ежегодния студентски конгрес ICMS (International Congress of Medical Sciences), домакин на който е Асоциацията на студентите медици в България, преподаватели на КЦЕГ участват в научния комитет с лекции и практически занимания.

 

Понастоящем учебно-преподавателската дейност на КЦЕГ в областта на следдипломното обучение включва 5 основни курса: “Хипоталамус, хипофиза, надбъбречни жлези и нарушения в теглото”, “Полови жлези, интерсексуални нарушения”, “Щитовидна жлеза и калциево-фосфорна обмяна”, “Ендокринен панкреас и хиперлипопротеинемии”, “Обща ендокринология” и 10 тематични курса – “Ендокринни хипертонии”, “Нeвроендокринология”, “Визуализиращи методи в ендокринологията”, “Съвременни проблеми на тиреоидната патология”, “Основни проблеми на захарния диабет”, “Ендокринология на критичните състояния в онтогенезата – пубертет и климактериум”, “Съвременни проблеми в диагностиката на ендокринните заболявания”, “Остеопороза – клинико-диагностични и лечебни методи”, “Новости в диабетологията”, “Спешни състояния в ендокринологията”.

 

На индивидуално обучение ежегодно преминават много специализиращи лекари и специалисти от цялата страна.

 

През 2015 г. и 2017 г. в София са проведени курсове за следдипломно обучение на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) в областта на захарния диабет, като Председател на Локалния организационен комитет е Проф. Цветалина Танкова, Ръководител на КЦЕГ. През 2015г. ръководството на EASD посочи курса в София като еталон, по който да се провеждат бъдещи курсове на организацията. Интересът е изключително голям и през 2017 г. в курса има участници от 28 страни от целия свят.

 

КЦЕГ периодично е домакин на поканени гост-лектори, водещи експерти в областта на  ендокринологията от цял свят, които изнасят академични лекции в МУ, София – проф. Пиер-Франсоа Плуен (Франция), проф. Анна-Мария Колао (Италия), проф. Константин Стратакис (САЩ), проф. Пер-Хенрик Груп (Финландия), проф. Джеймс Гавин (САЩ), проф. Самуел Рефетоф (САЩ), проф. Албер Бекерс (Белгия), проф. Жером Бертера (Франция), проф. Ксавие Бертаня (Франция) и много други.

 

След оспорвана борба между София и Санкт Петербург, българският екип спечели домакинството на 16-ти Конгрес на Европейската невроендокриннна асоциация през септември 2014 г., който се проведе при голям успех и със значимо българско участие. Председател на локалния организационен комитет беше проф. Сабина Захариева.

 

През 2016 и 2017 г. КЦЕГ и Центърът по редки ендокринни болести под ръководството на проф. Захариева организираха международни експертни срещи с водещите световни изследователи в областта на хипофизните тумори (синдром на Кушинг, акромегалия). Събитията са под егидата на Медицински университет София.

 

През последните години под редакцията на Проф. Сабина Захариева е издаден Учебник по ендокринология в 4 тома – “Заболявания на надбъбречните жлези” (С. Захариева, 2012), “Хормонална и функционална диагностика на ендокринните заболявания” (Г. Кирилов, 2012), “Нарушения в минералната обмяна и костни метаболитни заболявания” (А-М. Борисова, 2012) “Захарен диабет” (Ц. Танкова, 2013).

 

 

 

През годините са защитени много дисертации за придобиване на ОНС “доктор” (по-рано кандидат на медицинските науки) и НС “доктор на науките. Много от хабилитираните преподаватели са научни ръководители на докторанти от други структури на МУ-София, както и от други медицински университети в страната. Повечето хабилитирани преподаватели, както и голяма част от нехабилитираните са били на дългосрочни специализации  по основни проблеми на клиничната и фундаменталната ендокринология, лабораторната диагностика и ендокринната хирургия във водещи центрове и клиники в Германия, Франция, САЩ, Италия, Русия, Великобритания, Дания, Унгария, Холандия, Швейцария и др. Сътрудниците на КЦЕГ участват редовно в  международни курсове за повишаване на квалификацията, организирани от Европейското дружество по ендокринология (ESE), Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD), Европейската тиреоидна асоциация (ETA), Европейската невроендокринна асоциация (ENEA).

 

Членовете на академичния състав на КЦЕГ участват активно в разработване на национални консенсусни материали, препоръки за лечение, методични указания, и  осъществяват експертна, консултантска дейност за институции и органи на управление – МОН, НЗОК, БЛС, Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти към МЗ.

 

Представители на академичния състав на КЦЕГ са членове на редакционните колегии и съвети на редица национални и водещи международни издания. Участват в национални и международни научни и обществени организации, в международни експертни групи. Включени са в публична рецензентска дейност като членове на научно жури в МУ-София, МУ-Пловдив, МУ-Варна, МУ-Плевен, МУ-Стара Загора, ТУ-София; като рецензенти на книги, учебници, монографии, национални и международни научни издания, национални и международни научни проекти.

 

Членове на КЦЕГ са удостоени с престижни награди на Медицински Факултет и на Медицински университет, София. В академичния състав на КЦЕГ има носители на наградата Златен Хипократ (Проф. Георги Кирилов) за активна научна и обществена дейност на МУ – София.

 

Академик Проф. Д-р Иван Пенчев

Създател и първи директор на НИЕГГ

(1965 – 1974)

 

Проф. Д-р Панайот Коларов

(1974 – 1976)

 

Проф. Д-р Ема Бозаджиева, дмн

(1976 – 1985)

 

Проф. Д-р Драгомир Коев, дм

(1985 – 1993)

 

Проф. Д-р Георги Дашев, дмн

(1993 – 2005)

 

Проф. Д-р Сабина Захариева, дмн

2006 –

 

 

Ръководители на Катедрата по ендокринология/Клиничния център по ендокринология

 

Акад. Иван Пенчев

Създател на Катедрата по ендокринология

Директор на НИЕГГ

1965-1974

Проф. Панайот Коларов

Ръководител на Катедрата по ендокринология

1974-1976

 

Проф.Ема Бозаджиева

Ръководител на Катедрата по ендокринология

1976-1985

Проф.Драгомир Коев, дм

Ръководител на КЦЕГ

1985-1993

Проф.Боян Лозанов, дмн

Ръководител на КЦЕГ

1993-2000

Проф.Сабина Захариева, дмн

Ръководител на КЦЕГ

2000-2016

Проф.Цветалина Танкова, дмн

Ръководител на КЦЕГ от 2016

Заместник Декан по научната дейност,

МФ, МУ-София