През 2025 г. общо 354 664 българи провеждат лечение за заболявания на щитовидната жлеза. Това показват данните на IQVIA, представени по време на пресконференцията „Хранене и щитовидна жлеза - митове, рискове и правилни решения“, организирана по повод Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза. Статистиката отчита увеличение с над 20 000 пациенти в сравнение с предходната година, като жените продължават да бъдат най-засегнатата група.

Темата за тиреоидните заболявания и тяхното влияние върху качеството на живот беше поставена във фокуса на дискусията с участието на водещи специалисти по ендокринология. Сред тях бяха проф. д-р Русанка Ковачева, д.м. - началник на Клиниката по тиреоидни, паратиреоидни и метаболитни костни заболявания в Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ и председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея (БСТП), както и доц. д-р Александър Шинков - част от екипа на същата клиника и председател на Българското дружество по ендокринология (БДЕ).

Данните показват, че близо 302 000 българи се лекуват от хипотиреоидизъм, а приблизително 52 000 - от хипертиреоидизъм. Така заболяванията на щитовидната жлеза засягат около 5.5% от населението на страната. Специалистите обаче предупреждават, че реалният брой на хората с тиреоидни нарушения вероятно е значително по-голям, тъй като много от случаите остават неоткрити. Според европейски проучвания приблизително половината от тиреоидните дисфункции могат да останат недиагностицирани, а между 4% и 7% от хората живеят с неразпознат хипотиреоидизъм.

"Много хора живеят години наред със симптоми като умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене и ги обясняват със стрес и преумора. Именно това често забавя диагнозата“, коментира проф. д-р Русанка Ковачева. По думите ѝ щитовидните заболявания са сред често подценяваните ендокринни проблеми, а самолечението и екстремните режими могат да доведат до допълнителни рискове.

В Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ специалистите от Клиниката по тиреоидни, паратиреоидни и метаболитни костни заболявания ежедневно работят с пациенти, при които диагнозата е поставена късно именно заради неспецифичните симптоми. Екипът на проф. д-р Русанка Ковачева, д.м., и доц. д-р Александър Шинков акцентира върху значението на ранната диагностика, проследяването и индивидуалния подход при лечението на тиреоидните заболявания.

Тази година международната информационна кампания поставя акцент върху влиянието на храненето върху здравето на щитовидната жлеза. Експертите са категорични, че хранителният режим сам по себе си не е лечение на тиреоидните заболявания, но балансираното хранене има важна роля за поддържането на нормалните функции на организма, за контрола на заболяването и за по-доброто качество на живот на пациентите.

"В интернет има огромно количество противоречива информация - от крайни безглутенови режими до опасни съвети за високи дози йод и селен. Реалността е, че повече не винаги означава по-добре", обясни доц. д-р Александър Шинков.

Според него йодът остава един от основните елементи за правилната функция на щитовидната жлеза, но приемът му трябва да бъде внимателно балансиран. Прекомерните количества могат да крият риск, особено за пациенти с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.

Специалистите от Университетската болница по ендокринология насочиха вниманието си и към съвременните промени в хранителните навици в европейските страни. Данни, цитирани от Световната здравна организация, показват, че значителна част от дневния прием на сол вече идва от индустриално преработени храни, при които често не се използва йодирана сол. В същото време нараства консумацията на растителни заместители на млечните продукти, които в много случаи съдържат по-ниски нива на йод, ако не са допълнително обогатени.

"Посланието днес не е "повече йод", а баланс и информираност. По-малко сол, но йодирана сол - това остава най-разумният подход“, посочи доц. Шинков. Според експертите този тип хранителни промени трябва да се разглеждат внимателно, тъй като могат да имат влияние върху йодния статус на населението в дългосрочен план.

Една от важните теми, които експертите поставиха, е значението на нормалната функция на щитовидната жлеза по време на репродуктивното здраве и бременността. Те подчертаха, че недиагностицираните тиреоидни нарушения могат да бъдат свързани с повишен риск от репродуктивни затруднения, както и с възможни усложнения за майката и развитието на плода.

В Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“, специалистите от Клиниката по тиреоидни, паратиреоидни и метаболитни костни заболявания, под ръководството на проф. д-р Русанка Ковачева, д.м., обръщат специално внимание на превенцията, ранната диагностика и проследяването на пациенти с риск от тиреоидни нарушения, включително в контекста на бременност и планиране на семейство.

Специалистите насочват вниманието към групите жени с повишен риск, при които профилактичният подход е особено важен. Това включва пациентки с фамилна обремененост, автоимунни заболявания, затруднения при зачеване или симптоми като хронична умора и колебания в телесното тегло. В такива случаи се препоръчва навременно обсъждане с лекар и при нужда изследване на TSH и оценка на тиреоидната функция още в етапа на планиране на бременност.

Един от сериозните съвременни проблеми, който беше поставен на дискусията, е влиянието на социалните мрежи и разпространението на дезинформация. Все повече пациенти търсят самостоятелно решения онлайн при оплаквания като тревожност, паник атаки, косопад или промени в теглото, като често попадат на крайни диетични режими, „детокс“ практики и съвети, които отхвърлят медикаментозното лечение. Експертите предупреждават, че подобен подход може да забави поставянето на точна диагноза и да отложи навременното започване на терапия и лечение.

Практическата част на събитието беше представена от шеф Никола Симеонов, който демонстрира примерни балансирани менюта, насочени към устойчив хранителен режим, без крайни ограничения. По неговите думи храненето не бива да се възприема като система от забрани, а като осъзнат избор.

"За щитовидната жлеза не търсим "суперхрана", а предвидими източници на ключови хранителни вещества - най-вече йод, селен, желязо, витамин D и B12“, посочи той.

Експертите отново подчертаха, че към рисковите групи спадат основно жени в репродуктивна възраст, бременни, хора с фамилна обремененост, пациенти с автоимунни заболявания, както и лица с неспецифични оплаквания, които често се свързват погрешно със стрес или хронична умора. 

През 2026 г. Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза се провежда под мотото "Thyroid and Nutrition" и акцентира върху значението на храненето, превенцията и информирания избор, както и върху нарастващия риск от онлайн дезинформация.

"Щитовидните заболявания са широко разпространени, често остават скрити и засягат най-силно жените. Добрата профилактика днес означава не крайности, а навременна диагностика, йодирана сол, информиран избор на храни и специално внимание в периода преди и по време на бременност", обобщиха участниците в дискусията.