От 8 до 11 октомври 2026 г. Пловдив беше домакин на XXI Национален симпозиум по ендокринология - един от значимите професионални форуми за българската ендокринологична общност. В рамките на четиридневната научна програма, организирана в Гранд Хотел Пловдив, водещи специалисти, университетски преподаватели и млади учени обсъдиха актуални предизвикателства пред диагностиката, лечението и профилактиката на ендокринните заболявания.
Сред активните участници във форума бяха и лекари от Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“. Със своето участие в научни сесии, лекции, дискусии и модериране на тематични панели те допринесоха за професионалния обмен на знания и за обсъждането на въпроси с непосредствено значение за съвременната клинична практика.
Тазгодишното издание на симпозиума премина под мотото „Ендокринна система и околна среда“ - тема, която поставя във фокус сложното взаимодействие между биологичните механизми на човешкия организъм и факторите на средата, в която живеем. Акцентът върху тази взаимовръзка даде възможност за широк научен разговор - от въздействието на замърсителите и ендокринните дисруптори до метаболитното здраве, храненето, генетичната предразположеност и репродуктивната функция.
В основата на симпозиума стоеше разбирането, че здравето на ендокринната система не може да бъде разглеждано изолирано от условията, в които човек се развива, работи и остарява. Хормоналната регулация е част от сложна мрежа от взаимодействия, в която външните въздействия могат да променят синтеза, транспорта и действието на хормоните и да повлияят върху адаптивните възможности на организма.
Тази концепция намери отражение в редица научни сесии, посветени на ксенобиотиците, веществата с ендокринно нарушаващо действие, медикаментозните въздействия върху хормоналната регулация, хранителните добавки, храненето и връзката между екологията, генетиката и ендокринното здраве.
Значимото присъствие на болницата се открои както чрез участието на нейни представители с научни доклади, така и чрез модерирането на сесии и представянето на теми от особена актуалност за ендокринологията.
Сред тях беше доц. Н. Чакърова, която представи доклад на тема „Околна среда и Захарен диабет тип 1“ в научната сесия, посветена на ксенобиотиците и ендокринната система. Темата поставя важен въпрос за взаимодействието между външните фактори и механизмите, свързани с развитието на диабет тип 1, и отразява стремежа на съвременната ендокринология да изследва заболяванията отвъд традиционните им клинични характеристики.
Доц. Чакърова и доц. Р. Димова бяха и модератори на двете научни сесии за млади учени в първия ден на симпозиума - посветени съответно на тиреоидната, хипофизната, надбъбречната и гонадната патология, както и на захарния диабет и метаболитните нарушения. Тези сесии предоставиха пространство за представяне на изследователски резултати, клинични наблюдения и диагностични предизвикателства от следващото поколение специалисти.
Активно присъствие в програмата имаше и доц. А. Еленкова, която представи доклад на тема „Субстанции, свързани с адренална туморогенеза“. Тя беше и модератор на научната сесия за ксенобиотиците и ендокринната система заедно с проф. М. Орбецова. Така участието на двамата специалисти обхвана както научното представяне на конкретни проблеми, така и дискусията върху по-широките механизми на взаимодействие между средата и ендокринната патология.
Важен акцент в програмата беше и участието на проф. М. Орбецова с лекцията „Медикаменти, интерфериращи със синтеза и действието на стероидните хормони“. Темата насочва вниманието към сложните взаимодействия между лекарствените средства и хормоналната система - област, в която задълбочените познания за физиологията, фармакологията и клиничните прояви са от съществено значение за правилната медицинска преценка.
Сред основните направления на симпозиума беше съвременната диабетология - област, в която развитието на технологиите, анализът на реални клинични данни и персонализираният подход към лечението променят възможностите за контрол на заболяването.
Д-р Д. Петрова представи доклад на тема „Захарен диабет през 2024 година в България - анализ на данни от Национална здравноинформационна система, Национален статистически институт и Изпълнителна агенция по околна среда на Република България“. Темата обединява данни от различни национални източници и поставя акцент върху значението на аналитичния подход при оценката на диабета като здравен проблем. Подобни изследвания имат съществена роля за по-доброто разбиране на мащаба на заболяването и на факторите, които следва да бъдат взети предвид при планирането на здравни политики и профилактични мерки.
Д-р П. Царкова представи сравнителен анализ на гликемичния контрол при пациенти със захарен диабет тип 1 в реалната клинична практика, съпоставящ хибридната затворена система Medtronic MiniMed 780G с конвенционалната помпена терапия.
Докладът постави във фокус една от съществените тенденции в съвременното лечение на диабета — използването на технологични решения за подпомагане на гликемичния контрол. Сравнението на различни подходи в реалната клинична практика е важно за оценката на тяхното приложение при конкретни пациенти и за индивидуализирането на терапевтичните решения.
Съществен принос към диабетологичната програма имаше и чл.-кор. проф. Ц. Танкова, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“. Тя участва с лекции в тематични дискусии, посветени на съвременната фармакотерапия, хранителните добавки и кардиометаболитния риск.
В рамките на програмата проф. Танкова представи темата за новите препоръки на NICE и употребата на метформин с удължено освобождаване, както и лекция, посветена на хранителните добавки и диабета. Тя участва и в научна дискусия за мястото на SGLT2 инхибиторите в лечението на захарен диабет тип 2.
Тези теми отразяват няколко ключови аспекта на съвременната диабетология: адаптирането на терапевтичните стратегии към актуалните препоръки, оценката на ползите и ограниченията на различните лечебни подходи и необходимостта грижата за пациента да обхваща не само гликемичния контрол, но и цялостния метаболитен и сърдечносъдов риск.
Участието на проф. Танкова е показателно и за широкия тематичен обхват на диабетологията като специалност, в която клиничният опит, научните данни и технологичните иновации се допълват в името на по-доброто дългосрочно управление на заболяването.
Една от отличителните характеристики на XXI Национален симпозиум по ендокринология беше стремежът да се разгледат ендокринните заболявания в контекста на по-широката биологична и екологична среда.
Доц. А. Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология и специалист от Клиниката по тиреоидни, паратиреоидни и метаболитни костни заболявания на УСБАЛЕ, участва с доклад на тема „Геохимични фактори в здравето на щитовидната жлеза“.
Темата е особено значима за разбирането на връзката между околната среда и тиреоидната функция. Геохимичните особености на средата, наличието на определени микроелементи и експозицията на различни вещества могат да имат отношение към функционирането на щитовидната жлеза. Разглеждането на тези фактори допринася за по-комплексния поглед към причините и условията, при които възникват нарушения в хормоналната регулация.
Доц. Шинков участва и като модератор на сателитна научна сесия, посветена на кардиометаболитния риск отвъд гликемичния контрол, както и с лекция за особеностите на костния метаболизъм. В последния ден на симпозиума той представи и темата „Гравитация и механотрансдукция - двигателите на скелетното здраве“ в рамките на семинара „Костно здраве - между генетиката и начина, по който живеем“.
Така неговото участие обхвана няколко взаимосвързани области - тиреоидно здраве, метаболитни нарушения и костна физиология - с акцент върху факторите, които влияят върху организма на различни нива.
В дискусиите за репродуктивното здраве също беше представена важна перспектива. Проф. Ф. Куманов изнесе лекция на тема „Околната среда и мъжката репродуктивна система“. Докладът се вписа в основния фокус на симпозиума, като насочи вниманието към взаимодействието между външните въздействия и репродуктивната функция.
Репродуктивното здраве е област, в която хормоналните механизми, генетичните особености и факторите на средата се преплитат по особено сложен начин. Разглеждането им в общ контекст подчертава значението на интердисциплинарния подход при оценката на причините за нарушенията и при избора на диагностични и терапевтични стратегии.
Съвременната медицинска практика изисква не само задълбочени познания и достъп до нови терапевтични възможности, но и умение за разграничаване на научно обоснованите препоръки от популярни твърдения, които не разполагат с достатъчна доказателствена подкрепа.
Тази необходимост беше поставена във фокус в сесията „Ендокринология, обществени нагласи и псевдонаука“, в която д-р Й. Матрозова представи темата „Умората“ на надбъбрека и други митове и легенди“.
Разглеждането на подобни въпроси има важно практическо значение. В публичното пространство циркулират множество твърдения за хормоналното здраве, хранителните добавки и функциите на отделните жлези, които могат да създадат погрешни очаквания или да отклонят пациентите от адекватната медицинска помощ.
Експертният разговор по тези теми подпомага утвърждаването на критичното мислене, информирания избор и доверието в медицинските решения, основани на доказателства. За специалистите по ендокринология това е част от отговорността не само да диагностицират и лекуват, но и да подпомагат пациентите в разбирането на собственото им здраве.
Друг важен акцент в програмата беше взаимодействието между храненето, метаболитния риск и ендокринната система. Тази тема придобива все по-голямо значение в контекста на захарния диабет, затлъстяването и свързаните с тях метаболитни нарушения.
Доц. Р. Димова участва в програмата с лекция на тема „Какво (не) трябва да ядат хората със захарен диабет? Практически препоръки“. Тя беше и сред лекторите в сателитен симпозиум, посветен на терапията на затлъстяването, както и в научна сесия за кардиореналния риск при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване.
Това тематично направление поставя акцент върху необходимостта хранителните препоръки и терапевтичните стратегии да бъдат съобразени с индивидуалните особености на пациента, съпътстващите заболявания и общия здравен риск. При съвременния подход към метаболитните нарушения лечението все по-ясно се разглежда като комплекс от взаимно допълващи се мерки, а не като изолирано въздействие върху един лабораторен показател.
Дискусиите в рамките на симпозиума обхванаха и употребата на хранителни добавки, въздействието на различни вещества върху хормоналните изследвания и значението на критичната оценка на информацията, с която пациентите разполагат. Това са въпроси, които имат пряко отношение към ежедневната клинична практика и към изграждането на ефективни, безопасни и устойчиви стратегии за лечение.
Освен възможност за представяне на научни резултати, XXI Национален симпозиум по ендокринология създаде пространство за професионален диалог между специалисти с различен клиничен и изследователски профил. Програмата включваше научни сесии, дискусии, практически модул и специализиран семинар за костното здраве.
Особено място беше отделено на младите учени. Техните доклади разгледаха широк спектър от теми - от диагностични предизвикателства при заболяванията на щитовидната жлеза и хипофизата до нови маркери за метаболитен риск и усложненията на захарния диабет.
Модерирането на тези сесии от университетските преподаватели - лекари от УСБАЛЕ, подчерта ролята на опитните специалисти в подкрепата на научното развитие и в създаването на среда за обмен на идеи и клинични наблюдения.
Подобни форуми са важна част от непрекъснатото медицинско образование. Те позволяват актуалните научни данни да бъдат обсъждани критично, различните подходи да бъдат съпоставяни и натрупаният клиничен опит да бъде споделян в полза на професионалната общност.
Активното участие на специалистите от УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ в XXI Национален симпозиум по ендокринология е повод да бъде откроена ролята на болницата в професионалния и научния живот на ендокринологичната общност.
Присъствието на нейни представители в различни тематични направления - диабетология, тиреоидна патология, заболявания на надбъбречните жлези, метаболитни нарушения, костно здраве, репродуктивна функция и взаимодействие между околната среда и хормоналната регулация - показва широкия обхват на въпросите, по които специалистите работят и обменят знания.
Особено ценно е съчетаването на научното представяне с участието в модерирането на дискусии и в професионалния обмен. То създава условия не само за споделяне на опит, но и за активно участие във формирането на научния дневен ред на специалността.
За УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ подобни участия са част от последователния стремеж към развитие на медицинската експертиза, поддържане на високи професионални стандарти и прилагане на съвременни научни подходи в грижата за пациентите.
XXI Национален симпозиум по ендокринология отново постави акцент върху необходимостта ендокринните заболявания да бъдат разглеждани в тяхната цялост - с внимание към биологичните механизми, индивидуалните особености на пациента и влиянието на средата. Активното участие на специалистите от УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ в този разговор е израз на професионална ангажираност и на стремеж към непрекъснато надграждане на знанията в една динамично развиваща се медицинска област.
С научна експертиза, активен обмен на знания и ангажираност към съвременните предизвикателства пред медицината УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ продължава да утвърждава своето място в професионалната общност на българската ендокринология.
